20.08.2023 г., 22:08 ч.  

Сън 

  Поезия » Друга
830 2 8

 

СЪН

 

За вечни времена заспах.

Живял ли бях или умирах,

отидох си,

след мене само стон и прах 

и грозният пейзаж 

над гроба се разлива .

А ноктите ми 

впили се дълбоко под Земята,

далече съм от хорските

сърца,

останах сам въвлечен 

в лудостта си,

със твари гнили

разговарям пак .

Живях или си пропилях живота,

заради проклето его,

избирах себе си

и правих се на умен,

а не бях.

Успях на много 

да разбудя сетивата 

умът ми болен 

ме доведе в тоя гроб.

Със червеи дружа,

а съм самотен,

нима си мислите 

че от гроба ще излезе нов живот.

Светът е свършен,

затова докато си жив мисли

или смъртта не те обгърне,

живей за вечността.

О, миг поспри 

навън от суетата 

или за една любов 

и за едно сърце умри!

 

 

 

© Jivka Koleva Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Когато вдъхновението замълчи, умът бързо се изморява »

21 място

Заспах. За вечни времена.
А как живях живота досега?
Отидох си, а помни ли ме някой?
Или помия над гроба ми изливат...
Красив пейзаж, ...
  928  17 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви,няма нужда вече,скоро сайта няма да го има,защото няма пари,лека вечер...
  • Пак добре ,21 отколкото първи по тъпотия...
  • Благодаря ви лека вечер!
  • Това е по стиха на друг автор ,може да проследите по надолу,участва в конкурс,моята поезия не е чак толкова мрачна!Благодаря ви за мнението!Лек ден!
  • Успех!
  • Благодаря ви за искренните оценки ,приятен спорен ден!
  • Благодаря ви!
  • Благодаря ви!
Предложения
: ??:??