Сън да бях
Сън да бях останала във мисълта ти,
да не бях се случила в дланта ти,
да потрепвах по клепачите ти будни,
жаден да сънуваше ти мойте устни.
Да не бях прегръщала те, ветре,
нямаше да сееш в мен жарави,
и пожарите на парещите устни
нямаше във мен да са вилняли.
Нямаше стихиите ти луди
с взривове космични, необхватни
да ме сливат с мълниите диви,
да се давят във дъждовните ми клепки.
Нямаше и аз да те будувам
в танци нощни, самодивски,
и прекършила снага, да те поискам,
да изтлявам в страстните ти устни.
Стигаше ми клонче от овошка
пролетите в мене да разтваря,
даже и със скъсаната дрешка
във съня ти щях да съм принцеса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
