Сън в Дания
„Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея...”
Шекспир
Блед грим и пудра. Аркансил. Червило.
И руж по скулите фатално се търкаля.
Във Дания отдавна няма нищо гнило,
а тук, сърцето на града за 7-ми път удари.
Площадът засвирука залезна прелюдия –
от запъхтени токчета и клаксонова врява.
В секунда мрак и тишина дузина „луди”
със Мелпомена пулса си сверяват...
И... Дания отново се целува с плесента,
и призраци оплитат Хамлет във въпроси...
Дали е диагноза, бяс, каприз или пък суета
душата ти по въглени да скита боса?
Въпрос-клише. Да бях се сетила за друго!
Завеса... Сянка... След това от шпаги звън.
Офелия е рима на река и синоним на лудост...
„... заспи – не повече. И знай, че тоя сън...”
За „тоя сън” – наздравица! Да пием!
Че скоро пир за червеите ще сме, като Йорик.
И утре, като Дания, във тъмнина ще гнием.
А днес да сме – до мозъка на костите – актьори.
:))))
27 март - Международен ден на Театъра
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
