12.04.2007 г., 18:55

Сън в дълбините на морето

1.8K 0 3
Бряг и море - за ръка!
Слънцето се приготвя за сън,
единствено оранжевите му следи порят небето!
Вълните танцуват блус - любовен блус!
Ангели докосват със крилата си хладния пясък!
Хиляди пъстроцветни пеперуди пърхат в мен!
Тайнствена и непозната жажда
изсушава устните ми влажни!
Сред огнените сини води
аз виждам зелените ти очи!
Черни мокри кичури
едва докосват твоето чело!

Защо така ме гледаш?
Та ти си недостъпен, ти си в дълбините...
Само въздух ни дели,
въздух, изпълнен с аромат на плод и захар!
Моите следи се стопяват,
аз вече съм до теб!
Твоите зелени очи все тъй ме гледат жадно!

Защо ме гледаш така?
Защо очите ти отпиват от мен последните ми сили?
Защо не мога да избягам, някъде далеч от сините вълни?
Устните ти са тъй сладки,
тъй сочни и меки!
Прегръдката ти е тъй силна,
сякаш искам да потъна в нея!
Телата ни слети стигнаха дъното!
Небето бе далеч, лазура - също!

Ето ни далеч от всички,
обградени от стъклените морски води!
Докато потъвахме сякаш усещах уханието ти,
сякаш бях в Рая!
Преплетените ни пръсти
останаха докоснати завинаги!!!



24.04.2001г.
гр. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеф Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нежен стих...,изпълнен с неутолим копнеж,жажда за любов!!!Поздрав!/6/
  • Ех Иване, Иванееее живот си живееш ти....ама верно голям философ се извъди
  • абе Стефче това е много тъжно, ти не си такъв човек,поне аз познавам само оптимистичната ти страна, а това е малко песимистично, но е добро като символ на вечната любов.(само не ми казвай да спра да философствам)

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...