Apr 12, 2007, 6:55 PM

Сън в дълбините на морето

  Poetry
1.8K 0 3
Бряг и море - за ръка!
Слънцето се приготвя за сън,
единствено оранжевите му следи порят небето!
Вълните танцуват блус - любовен блус!
Ангели докосват със крилата си хладния пясък!
Хиляди пъстроцветни пеперуди пърхат в мен!
Тайнствена и непозната жажда
изсушава устните ми влажни!
Сред огнените сини води
аз виждам зелените ти очи!
Черни мокри кичури
едва докосват твоето чело!

Защо така ме гледаш?
Та ти си недостъпен, ти си в дълбините...
Само въздух ни дели,
въздух, изпълнен с аромат на плод и захар!
Моите следи се стопяват,
аз вече съм до теб!
Твоите зелени очи все тъй ме гледат жадно!

Защо ме гледаш така?
Защо очите ти отпиват от мен последните ми сили?
Защо не мога да избягам, някъде далеч от сините вълни?
Устните ти са тъй сладки,
тъй сочни и меки!
Прегръдката ти е тъй силна,
сякаш искам да потъна в нея!
Телата ни слети стигнаха дъното!
Небето бе далеч, лазура - също!

Ето ни далеч от всички,
обградени от стъклените морски води!
Докато потъвахме сякаш усещах уханието ти,
сякаш бях в Рая!
Преплетените ни пръсти
останаха докоснати завинаги!!!



24.04.2001г.
гр. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеф All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нежен стих...,изпълнен с неутолим копнеж,жажда за любов!!!Поздрав!/6/
  • Ех Иване, Иванееее живот си живееш ти....ама верно голям философ се извъди
  • абе Стефче това е много тъжно, ти не си такъв човек,поне аз познавам само оптимистичната ти страна, а това е малко песимистично, но е добро като символ на вечната любов.(само не ми казвай да спра да философствам)

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...