Сън в лятна нощ
Слушам нощем твоя дъх
и приказвам си със твойта сянка.
А небето е покрито с мъх,
унесено във тиха дрямка.
Ти спиш - усещам те в съня си
и питам „Сън ли е това?”
Сърцето ти тупти в синхрон със мрака,
душата ти е в плен на моята душа.
Прозрачен вятър мести облаците черни,
отгоре е самотната Луна,
а аз те чувам в мислите си периферни -
долита пламък на изгубена мечта.
Ти дишаш моя топъл въздух,
а той превръща се в мъгла.
Нощта полека се изплъзва
и всичко губи се във светлина.
1997
© Хел Всички права запазени