Сън в съня

17.01.2018 г., 0:34 ч.

Поезия » Философска, Оди и поеми, Бели стихове

901 2 3

Но нищо не е както изглежда,

не съм и аз това,

което щях да бъда.

Аз съм само жива кукла със сърцевина,

която чувства.

Защото:

не всяка роса през пролетта е нежна,

не всяка птица през пролетта се връща,

не всяка роза нови цветове ражда,

не всяка рана напълно зараства,

не всяка ръка в нужда към друга се протяга,

и не всяка радост завинаги остава.

Дали ще е нечия усмивка,

дали ще е нечия мечта,

дали ще е нечия съдба взела в шепа бяла звезда;

това, което наистина иска,

не може да го има.

А ние самите сме мимолетни звезди,

които желаят да достигнат небесата.

И в нас живеят световете;

светове на милиони светлини,

светове на безброй мечти,

светове на чужди копнежи.

Но в нас живее тленността,

на светлинни години от Вечността.

Нима сме само останки от разбила се звезда,

нима наистина сънуваме –

сън в съня?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.