Сън в съня
Но нищо не е както изглежда,
не съм и аз това,
което щях да бъда.
Аз съм само жива кукла със сърцевина,
която чувства.
Защото:
не всяка роса през пролетта е нежна,
не всяка птица през пролетта се връща,
не всяка роза нови цветове ражда,
не всяка рана напълно зараства,
не всяка ръка в нужда към друга се протяга,
и не всяка радост завинаги остава.
Дали ще е нечия усмивка,
дали ще е нечия мечта,
дали ще е нечия съдба взела в шепа бяла звезда;
това, което наистина иска,
не може да го има.
А ние самите сме мимолетни звезди,
които желаят да достигнат небесата.
И в нас живеят световете;
светове на милиони светлини,
светове на безброй мечти,
светове на чужди копнежи.
Но в нас живее тленността,
на светлинни години от Вечността.
Нима сме само останки от разбила се звезда,
нима наистина сънуваме –
сън в съня?
© Нина Чалъкова All rights reserved.
