Моето дълго отсъствие,
твоята тъжна усмивка,
жадно са сплели пръсти
на разсъмване,
там, край спирката.
И говорят, говорят зад ъгъла...
Не говорят. По навик шепнат.
Автобусни врати нервно въздъхват
и повеждат сънени още съдби,
като шерпи.
И не идва, не идва изгревът...
Закъснява. А вече е пладне. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация