Jul 19, 2014, 11:03 AM

Сънена още импресия

  Poetry » Other
752 0 10

Моето дълго отсъствие,

твоята тъжна  усмивка,

жадно са сплели пръсти

на разсъмване,

там, край спирката.

И говорят, говорят зад ъгъла...

Не говорят. По навик шепнат.

Автобусни врати нервно въздъхват

и повеждат сънени още съдби,

като шерпи.

И не идва, не идва изгревът...

Закъснява. А вече е пладне.

Самота като смешен призрак

плаши кучето гладно.

И не бърза, не бърза залезът...

С изгрева нещо... отново...

Времето някак спряло е,

но тежи като стара подкова...

Моето дълго отсъствие,

онази твоя усмивка, тъжната,

разплитат неуверно пръсти

и тръгват...

Но сякаш завръщат се.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...