сънища
отметнала от себе си
тоз жалък делничен покров,
сред който преминават дните ни
Сънувам твоят образ във мечтите си,
прегърнал със ръцете си сърцето ми
Сънувам теб и твоето незнайно име
кръвта ми кара да кипи
като бутилка старо отлежало вино
Молитвата във мен твори
все по-ясен образ твой -
като отражение на счупените огледала,
по които боса стъпвах в своя път
до този миг на вдъхновение,
когато с всичка сила
от сърцето ми извира
тихата молба - ела...
Ела и наяве прегърни ме...
Та аз съм просто една жена
Една надежда, едно име
Една молитва чиста във един живот...
Сънища наяве...и в съня...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ния Кирилова Всички права запазени
