Сънувал някой, че снегът гори.
Друг гол, под дъжд танцувал.
Трети, в съня умеел да лети.
На воля, във вселената пътувал.
Но идва краят на съня.
Животът леко удря ни плесница.
Възпротивиш се - удря ти шамар.
И впряга те в раздрънканата колесница.
И теглиш непосилния товар.
Хомотът ти протрива раменете.
Минутите почивка са ти дар.
Присядаш. И не усещаш коленете.
И тръгваш пак. Къде? Напред.
Светлина все някаква ти се привижда.
А светлината трябва да е в теб.
Дори и Бог за нея да завижда.
Сам, жестокия ярем махни.
Впрегни във него кочияша.
Сънят си, не е трудно, сам сбъдни.
Отпивай щастие от пълна чаша.
© Ник Желев Всички права запазени
Браво за поредната ти хубава творба, Ник!