Сънувах те, и те създадох...
Сънувах те, и те създадох
със всеки атом в мен.
Любов такава, дето няма
ни в нощи, нито в ден.
Такава дето е от сънища.
Като кокичето в снега.
По-бяла няма нито по-могъща.
Събрала в себе си света.
И само сянката ти стигаше,
а думите излишни станаха.
Любов, която грехове пречистваше
пред мен стоеше и думите не стигаха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
