Сън ли бе за теб...

и тази Зима?

Като нежно цвете,

скрито от  снежна ръка...

Очакваш и тази Любов

да премине...

Жаждата силна

ранна роса утолява...

Слънчице с лъчи те гали,

а колко трудно пропускаш го ти!

За кой ли път

сърцето си като съчки

неблагоразумно подаде...

да разпали си някой огнище...

Да се посгрее...

да насити се на топлината...

И като пътник,

преминал през гората...

Настъпвал грубо тревата...

Красивите цветя

нямал той сетивата да види...

Аромат нежен да усети,

от него тихо да се унесе...

Да поиска и той така...

да се раздава...

Като птицата да полети...

А не в клетката отново...

да се спотаи...

Сънувай ти,

не се събуждай...