Сънувай ме
Не тъгувай за мен, моя Скитнице...
Прегърни ме в съня си и после...
Щом обзема те тялом и в мислите...
Ще ме искаш ти още и още.
Не тъгувай, а виж – пълнолуние...
После брой ред по ред и звездите...
Не заспиваш... това е безумие...
Омагьосана бродиш из нищото.
Погали ме, обгръщайки вятъра...
Празнотата ти кой ще запълни.
Посънувай ме, тъй, за достатъчност,
че самичка отново се будиш.
Полюлей ме на люлка в небето...
Като песен изпей ме в сърцето си.
Докосни ме с бриз от морето
И сънувай, сънувай ме, Скитнице!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Всички права запазени
