1.06.2008 г., 23:09

Сънувай ме

1.6K 0 2
 

Сънувай ме.

Когато мечтите те заливат,

не ти дават да спиш,

а образът ми е по лицето ти.

 

Сънувай ме.

Няма да боли,

дори когато сама забия ножа

дълбоко в сърцето ти.

 

Сънувай ме.

Червеното е най-мълчаливият цвят,

особено, когато с него е целуната

ръката ти, а ножът е до теб.

 

Сънувай ме.

Ще вляза в съня ти и ще те успокоя.

Ти не си виновен, че ме обичаше.

Виновен си, че ме допусна до себе си.

 

Сънувай ме.

Не, не си и помисляй да дишаш.

Аз вече изпих дъха ти до дъно.

Като чаша вино, само ароматът остана.

 

Сънувай ме.

Ще те докосна леко и ще дойдеш в рая.

Там ще сме двама завинаги заедно,

завинаги заедно, заедно до края.

 

Сънувай ме.

Да, сънувай ме, въпреки - да знаеш,

все пак животът ти ще свърши с мен.

Когато аз кажа, без да разбереш.

 

Сънувай ме.

Сънувай ме до края, за да знаеш.

Да научиш края на приказката,

която сам написа и която вече тихо ридае,

и се плъзга по ръба на ножа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънце Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Властно, какво повече да кажа и красиво де
  • Просто....какво да кажа..ами.......божествено, божествено....ииии....ааа да не забравя...божееееествено...^^

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...