Сънувам
Сънувам вече много често
и може би, защото остарявам.
Все същото селце и стара къща.
Реката с моста и гората…
Пристъпвам бавно по неравен път,
от двете ми страни – черници.
Дуварите от суха глина гледат,
в мен пак познали детето,
едва проходило на тях да се крепи́.
Старата чешма на двора
бълбука в каменно корито.
Два гълъба все гукат без умора.
На прага там – чердже протрито…
И Баба тича да ме срещне,
забравя за болните крака!
Прелитат лястовиците отсреща
със сламчици за новото гнездо…
Събуждам се в чуждото легло.
Сред чуждо ято съм – ранена птица!
В очите ми гори сълзица!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
