27.01.2013 г., 18:08

Сънят на снежинките

2.1K 0 5

Зимата - красавица небесна,

тази нощ в танци се заплесна 

и забрави снежната кралица

да приспи с песен своите дечица.

 

А пък те - снежинки снежнобели,

до полуда в простора се въртели

и не искали играта си да спрат

и вкъщи да се приберат.

 

Прималели от умора,

тихо падали по двора,

от играта уморени

те заспивали засмени...

 

И очаквали децата 

да се втурнат от кревата

и в ръчичките им нежни

те да станат топки снежни. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...