Зимата - красавица небесна,
тази нощ в танци се заплесна
и забрави снежната кралица
да приспи с песен своите дечица.
А пък те - снежинки снежнобели,
до полуда в простора се въртели
и не искали играта си да спрат
и вкъщи да се приберат.
Прималели от умора,
тихо падали по двора,
от играта уморени
те заспивали засмени...
И очаквали децата
да се втурнат от кревата
и в ръчичките им нежни
те да станат топки снежни.
© Таня Панайотова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
