28.02.2024 г., 11:34

Съпротива

480 0 0

Какви са вашите норми?

Какъв е този морал?

Имат най-гнусните форми.

Разберете, вий сте провал!

 

Хайде тръгвайте вече,

ще ви гоним докрай.

Времето ваше изтече.

Стига толкова „дай“.

 

Кръволоци народни

ваща класа отмира.              

За прогреса негодни -

май глава не увира.

 

В маскарад уродлив

от безкрайни лъжи,

тласка навика див,

а съвестта не тежи.

 

И в бурни игри     

на глад и войни.     

В огнен ад да гори

робът в своите дни.

 

Пушачна мръвка,

стръв за печалба

и хищника сдъвка

от плячката дялба.

 

Сказки за мир, свобода!

За всеки равни права!

Пред закона и пред света!

Да пасеш чиста, зелена трева!

 

Как с малко реформи

животът ще е по ноти

и с нови платформи

системата ще работи.

 

Лъжите крещящи

Омайват слабите глави,

a мисли пълзящи

Скърцат над човешки беди.

 

А народът все пречи.

Той е сляп и неук!

Върви по стъпките мечи -

пиян, в мухмурлук.

 

И всяка мъничка гнида

ще израстне в подлец.

Тя за себе си зида

най-луксозн дворец.

 

И кога господарят

намигне от пищения трон,

ще скочи глашатаят

от почернелия клон.

 

Ще изближе всяка тръпка,

подметките ще лъсне

и блаженната му трътка

С масло ще пръсне.

 

Но днес и утре за нас

са извор на борческа страст!

Непосилни чувства за вас!

Мръвки опити от власт.

 

Знайте знатни въшки,

предатели проклети,

с акъл башибозушки

и убийци на поети -

 

Надигне ли ръка

някоя порочна сила

със загладена куртка,

отвътре твар изгнила.

 

Ще усети пропастта

С масата задружна

ще потъне в яростта

и ще стане ненужна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...