Плачи, плачи, мое мило бедно сърце!
Нямаш утеха - тихо!
Нямаш любов!
Чисто е небето, но слънцето не грей.
Бяло е морето, но е застинало в лед.
Тихо, тихо плачи!
Тъгуваш, нали?
Тревожност, уплаха и страх -
те са се впили във тебе.
Те са те ранили,
те са те убили - ти си обвито
от срам. Мъчно ти е, нали?
Тихо, тихо плачи...
© Натали Димова Всички права запазени