Плачи, плачи, мое мило бедно сърце!
Нямаш утеха - тихо!
Нямаш любов!
Чисто е небето, но слънцето не грей.
Бяло е морето, но е застинало в лед.
Тихо, тихо плачи!
Тъгуваш, нали?
Тревожност, уплаха и страх -
те са се впили във тебе.
Те са те ранили,
те са те убили - ти си обвито
от срам. Мъчно ти е, нали?
Тихо, тихо плачи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Натали Димова Всички права запазени
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
