Sovi4ka (Христина)
53 155
24.05.2015 г., 10:25 ч.  

Сърце 

  Поезия » Друга
434 0 2

Сърце,

идея нямам как болиш,

когато те облъскат ветровете...

Откъснат е езика – не крещиш

в далечното светулково просветваш.

Прибрах те на дълбоко – да заспиш,

а ти зачеваш перспективи.

По загубите броениците редиш

и всяко зрънце вричаш – да сме живи.

Е, живи сме и тупаме в синхрон

По бързо ти, понякога едва те стигам.

Взаимно пъзелите си редим

в диастолни тревоги.

Посяваме, отглеждаме сами

две истини, за тъмно и за светло.

Разбрахме се – сега да помълчим.

Не са ни нужни вече клетви.

© Христина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за милите думи, радвам се, че съм докоснала някого!
  • Много ми хареса, Христина!
    "Посяваме, отглеждаме сами
    две истини, за тъмно и за светло."
    Иманентността е всъщност тези две състояние и не биха могли да се "определят", ако едното отсъства.
    Аплодисменти!
Предложения
: ??:??