Сърце
847
0
2
Сърце,
идея нямам как болиш,
когато те облъскат ветровете...
Откъснат е езика – не крещиш
в далечното светулково просветваш.
Прибрах те на дълбоко – да заспиш,
а ти зачеваш перспективи.
По загубите броениците редиш
и всяко зрънце вричаш – да сме живи.
Е, живи сме и тупаме в синхрон
По бързо ти, понякога едва те стигам.
Взаимно пъзелите си редим
в диастолни тревоги.
Посяваме, отглеждаме сами
две истини, за тъмно и за светло.
Разбрахме се – сега да помълчим.
Не са ни нужни вече клетви.
© Христина All rights reserved.
