Sovi4ka (Христина)
53 155
May 24, 2015, 10:25 AM  

Сърце 

  Poetry » Other
441 0 2

Сърце,

идея нямам как болиш,

когато те облъскат ветровете...

Откъснат е езика – не крещиш

в далечното светулково просветваш.

Прибрах те на дълбоко – да заспиш,

а ти зачеваш перспективи.

По загубите броениците редиш

и всяко зрънце вричаш – да сме живи.

Е, живи сме и тупаме в синхрон

По бързо ти, понякога едва те стигам.

Взаимно пъзелите си редим

в диастолни тревоги.

Посяваме, отглеждаме сами

две истини, за тъмно и за светло.

Разбрахме се – сега да помълчим.

Не са ни нужни вече клетви.

© Христина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за милите думи, радвам се, че съм докоснала някого!
  • Много ми хареса, Христина!
    "Посяваме, отглеждаме сами
    две истини, за тъмно и за светло."
    Иманентността е всъщност тези две състояние и не биха могли да се "определят", ако едното отсъства.
    Аплодисменти!
Random works
: ??:??