dominosf (Цвеке Шарено)
32 49
7.08.2008 г., 13:10 ч.

Сърце 

  Поезия » Друга
930 0 4

 

    СЪРЦЕ

"Все туй копнение в духът..."  (П.К.Яворов)

 

Сърцето ми пак в себе си се вглежда

и неспокойствие познато там открива.

Умът ми доказателства привежда,

че туй, което идва, си отива.

 

Сърцето ми се бори да покаже

картини, пълни с чувства възвишени.

Умът обаче иска да ги смаже,

твърдейки, че в лъжа са сътворени.

 

Потънала във размисъл, с въздишка,

пропъждам на видението искрата,

но в мен остава тайна, крехка нишка,

пронизваща покоя на душата.

 

Две топли длани моите изгориха.

Две нежни думи сепваха съня ми.

И две очи - блестящи, черни, тихи,

усмихваха се в мрака на скръбта ми.

 

Неверен миг на две щастливи сенки,

угаснал в свят от делнични раздели;

сподавен стон, сред купища превземки,

на чувства, след мига осиротели.

 

Аз вярвам - всичко пак ще се повтори

и този миг ще трае цяла вечност,

дори сърцето и умът да спорят,

дали е умно туй, що е сърдечно.

© Цвеке Шарено Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много хубаво...
  • Стрхотно е!!!
  • Прекрасно е!!! Браво!
  • Те вечно спорят, кой ли има право?
    Сърцата ни в любов се чиста вричат,
    а разумът съветва ни кораво
    измама, че било е да обичаш.
    Измама? Може би, но е красива,
    пък разумът - той нека си говори.
    Сърцето който слуша е щастливец...
    За любовта със себе си се борим.
Предложения
: ??:??