Сърце
СЪРЦЕ
"Все туй копнение в духът..." (П.К.Яворов)
Сърцето ми пак в себе си се вглежда
и неспокойствие познато там открива.
Умът ми доказателства привежда,
че туй, което идва, си отива.
Сърцето ми се бори да покаже
картини, пълни с чувства възвишени.
Умът обаче иска да ги смаже,
твърдейки, че в лъжа са сътворени.
Потънала във размисъл, с въздишка,
пропъждам на видението искрата,
но в мен остава тайна, крехка нишка,
пронизваща покоя на душата.
Две топли длани моите изгориха.
Две нежни думи сепваха съня ми.
И две очи - блестящи, черни, тихи,
усмихваха се в мрака на скръбта ми.
Неверен миг на две щастливи сенки,
угаснал в свят от делнични раздели;
сподавен стон, сред купища превземки,
на чувства, след мига осиротели.
Аз вярвам - всичко пак ще се повтори
и този миг ще трае цяла вечност,
дори сърцето и умът да спорят,
дали е умно туй, що е сърдечно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвеке Шарено Всички права запазени
