Сърце
Сърце
Защо си толкоз лошо с мене, о, сърце,
защо си тъй жестоко, толкоз хладно,
дали защото си на две,
затуй ли ме наказваш постоянно?
Затуй ли всеки път ми казваш "не",
когато имам нужда да обичам,
и давиш чувствата ми в бурното море
и на безчувствена ме караш да приличам.
Не си такова, знам си те, сърце,
и аз не съм таз ледена кралица.
Kакво ти трябва? Две ръце?
Или сърце, което да обичаш.
Отричай, да, отричай колкот’ щеш,
недей признава ти, че си самотно
и скривай, скривай всеки твой копнеж,
добре се справяш, толкова охотно.
Замечтая ли, все бързаш да ме приземиш,
така е, моля ти се, не отричай!
Сърце, ако на друг не можеш да се довериш,
то мен поне, макар и мъничко, обичай!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Всички права запазени
