Feb 22, 2011, 8:42 PM

Сърце

  Poetry » Love
848 0 2

Сърце

Защо си толкоз лошо с мене, о, сърце,
защо си тъй жестоко, толкоз хладно,
дали защото си на две,
затуй ли ме наказваш постоянно?
Затуй ли всеки път ми казваш "не",
когато имам нужда да обичам,
и давиш чувствата ми в бурното море
и на безчувствена ме караш да приличам.
Не си такова, знам си те, сърце,
и аз не съм таз ледена кралица.
Kакво ти трябва? Две ръце?
Или сърце, което да обичаш.
Отричай, да, отричай колкот’ щеш,
недей признава ти, че си самотно
и скривай, скривай всеки твой копнеж,
добре се справяш, толкова охотно.
Замечтая ли, все бързаш да ме приземиш,
така е, моля ти се, не отричай!
Сърце, ако на друг не можеш да се довериш,
то мен поне, макар и мъничко, обичай!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия All rights reserved.

Comments

Comments

  • И мен ме докосна този стих! Поздравявам те!
  • Трогателно, разтърсващо, докосващо..., не ми стигат думите...Поздравления!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...