Сърце без ритъм
1.3K
0
19
Пустее дворът.
И паяжина вие
на спомена душата във чемшира.
Стоя на прага.
И няма хора.
Сърцето ми без ритъм, сякаш спира.
Дуварът пъшка
понесъл дните
на слънце, дъжд, мъгли, забрава…
Под навес, сам,
котелът пръска
от огън и вода останал помен…
Тъга пълзи,
стените вае,
пропукани, негалени с години…
Прозорец ням,
със стъклен поглед,
помахва ми с надежда пак да мина…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
