Jul 27, 2012, 7:43 PM

Сърце без ритъм 

  Poetry » Other
1019 0 19

 

Пустее дворът.

 

И паяжина вие

 

на спомена душата във чемшира.

 

Стоя на прага.

 

И няма хора.

 

Сърцето ми без ритъм, сякаш спира.

 

Дуварът пъшка

 

понесъл дните

 

на слънце, дъжд, мъгли, забрава…

 

Под навес, сам,

 

котелът пръска

 

от огън и вода останал помен…

 

Тъга пълзи,

 

стените вае,

 

пропукани, негалени с години…

 

Прозорец ням,

 

със стъклен поглед,

 

помахва ми с надежда пак да мина…

 

© Криси All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??