Jul 27, 2012, 7:43 PM

Сърце без ритъм

  Poetry » Other
1.3K 0 19

 

Пустее дворът.

 

И паяжина вие

 

на спомена душата във чемшира.

 

Стоя на прага.

 

И няма хора.

 

Сърцето ми без ритъм, сякаш спира.

 

Дуварът пъшка

 

понесъл дните

 

на слънце, дъжд, мъгли, забрава…

 

Под навес, сам,

 

котелът пръска

 

от огън и вода останал помен…

 

Тъга пълзи,

 

стените вае,

 

пропукани, негалени с години…

 

Прозорец ням,

 

със стъклен поглед,

 

помахва ми с надежда пак да мина…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...