Този път не искам да слушам сърцето.
А разумът строго каза: поспри.
Знаеш, че не е до колене морето.
Да се давиш ли искаш? Тогава иди!
Две красиви очи не правят жената.
Красивите думи те направиха мек.
Усети ли в ритъм да ви бият сърцата?
Жена ли ти е нужна или Човек?
Хвърляш се в тъмното. В много мътна вода.
А провери ли колко камъни има там?
И най- малкия може да сцепи тази глава.
А ако има и някой много голям?
Не. Този път няма да слушам сърцето.
Затова е разумен човекът, нали?
Разум ли казах? Този път го пропускам.
Защото сърцето толкова много боли!
© Ник Желев Всички права запазени
животът си тече. харесах.