3.07.2014 г., 14:38

Сърце и разум

563 0 3

Този път не искам да слушам сърцето.

А разумът строго каза: поспри.

Знаеш, че не е до колене морето.

Да се давиш ли искаш? Тогава иди!

 

Две красиви очи не правят жената.

Красивите думи те направиха мек.

Усети ли в ритъм да ви бият сърцата?

Жена ли ти е нужна или Човек?

 

Хвърляш се в тъмното. В много мътна вода.

А провери ли колко камъни има там?

И най- малкия може да сцепи тази глава.

А ако има и някой много голям?

 

Не. Този път няма да слушам сърцето.

Затова е разумен човекът, нали?

Разум ли казах? Този път го пропускам.

Защото сърцето толкова много боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • разум и сърце. две крайности. лутаме се между тях.
    животът си тече. харесах.
  • Истината е по средата
  • Някъде между Сърцето /емоцията, Душата/
    и Разума, като теглиш чертата,
    истината се намира ...
    Остави Интуицията да решава този път ипътя да избира!
    Поздрав за стиха!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...