Сърцето бавно се облича
С вяра и надежда, с доверие
сърцето се облича...
С премръзнали пръсти мята
дрипи на гърба.
Тях всеки скитник спрял се
бе съдирал и събличал.
Но днес странник хлопа
на пътната врата.
Хей, страннико, доверието
само ми остана.
Помогни ми да го метна
и него на гърба!
Тежко е... да... Хайде,
ще го хванем двама!
Да..., трудно е, но ако ме обичаш,
ще ми помогнеш да го облека!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Танева Всички права запазени
