С вяра и надежда, с доверие
сърцето се облича...
С премръзнали пръсти мята
дрипи на гърба.
Тях всеки скитник спрял се
бе съдирал и събличал.
Но днес странник хлопа
на пътната врата.
Хей, страннико, доверието
само ми остана.
Помогни ми да го метна
и него на гърба!
Тежко е... да... Хайде,
ще го хванем двама!
Да..., трудно е, но ако ме обичаш,
ще ми помогнеш да го облека!
© Яна Танева All rights reserved.