Сърцето е отляво
Сърцето е отляво
Силна бях – плаках, давах и обичах,
босонога в пукаща жарава тичах.
Прекосявах чужди друми,
чувах всякакви злобливи думи.
Срещах хора със сърца големи,
и такива без душа и оболени.
Имах всяко тъжно щастие за мен,
и за други плаках в тъжен ден.
Със сълзи пълнех чаша за горчилка
и до дъно пиех хорската мътилка
никой не попита ме за мен -
как я карам в този ден.
Падах, ставах, и пак така отново,
и сърце ми е тежало кат олово.
Усмихвах дни на хора лоши
и присмеха им чувах пошли.
Не остана нищо тук в гърдите,
всеки сам танцува под звездите.
Няма никой и до теб в беда -
скиташ сам в безкрайна пустота.
Няма нищо тук в гърдите,
ни от дясно, ни от ляво,
само споменът мъгляво
казва, че сърцето е от ляво.
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
