Сърцето е отпъдено
Сърцето е отпъдено
Разказва ми деня си моето сърце:
– Срещнах днес на пътя аз едно само сърце.
Питам го - Къде отиваш, накъде?
– Търся где душица да се свре.
– Каак?! Ти нямаш ли човек за твое легълце?
– Имах, ама вече ме не ще.
– Ами как живее той пък без сърце?!
– Нужда нямал.. казва.. от сърце – разходите му са големи:
Малко ама от сърце, Хапче за сърце, Обич от сърце, Клетва от сърце, Заешко сърце, Сърце за Свети Валентин, Прошка от сърце, Камък на сърцето…
… Скъпо казва ти излиза днес сърцето, а и срещнал е човеци много - без сърца - живи са били и ходили си 'ей така - нищо, че останали са без сърца.
Ще му липсвам казва.. ама нейсе.. видял е – без сърце живей се.
Само някои неща ме той помоли да оставя: Мед за капване в сърцето,
Злоба пълнеща сърцето, Змия кълвяща във сърцето,
някои и други дребни вещи, като: Изтръгващи сърцето клещи,
ии… още нещо ме помоли той, човекът мой…каза ми да се навъртам тук наблизо, че ако доста се замогне и наложи му се нещо да се трогне –
ще не ще, ще си ме прибере, че и той да може от сърце на някой нещо да даде…
не за друго …- да не кажат, че е без сърце!
Ренета Първа Нова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
