10.01.2020 г., 13:34

Сърцето ми

944 0 0

Сърцето ми е разцъфтяла роза

сред мрачен пущинак

и пръска своя аромат любовен

без мярка и без страх.

 

"Ей, ти, сърце!" - проскърцва разума,

"Поспри, поспри, момче!

Не се раздавай тъй напразно,

че утре, кой го знае как ще е!"

 

Но туй сърце пулсира живо

и свързано е с цялото Небе,

което му приглася милостиво,

затуй, че просто - Е!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...