10.01.2020 г., 13:34

Сърцето ми

945 0 0

Сърцето ми е разцъфтяла роза

сред мрачен пущинак

и пръска своя аромат любовен

без мярка и без страх.

 

"Ей, ти, сърце!" - проскърцва разума,

"Поспри, поспри, момче!

Не се раздавай тъй напразно,

че утре, кой го знае как ще е!"

 

Но туй сърце пулсира живо

и свързано е с цялото Небе,

което му приглася милостиво,

затуй, че просто - Е!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...