Сърцето ми е разцъфтяла роза
сред мрачен пущинак
и пръска своя аромат любовен
без мярка и без страх.
"Ей, ти, сърце!" - проскърцва разума,
"Поспри, поспри, момче!
Не се раздавай тъй напразно,
че утре, кой го знае как ще е!"
Но туй сърце пулсира живо
и свързано е с цялото Небе,
което му приглася милостиво,
затуй, че просто - Е!
© Светла Нейкова All rights reserved.