Сърцето ми

Poetry » Other

941 0 0

Сърцето ми е разцъфтяла роза

сред мрачен пущинак

и пръска своя аромат любовен

без мярка и без страх.

"Ей, ти, сърце!" - проскърцва разума,

"Поспри, поспри, момче!

Не се раздавай тъй напразно,

че утре, кой го знае как ще е!"

Но туй сърце пулсира живо

и свързано е с цялото Небе,

което му приглася милостиво,

затуй, че просто - Е!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0