1.В детските очи щом погледнах,
Пламъкът на светлината ти съзрях,
Душата чиста парченце взе от мене,
Сърцето заедно с твоето туптя,
Не спира още даже да тупти.
2.Времето реших да ти отдавам,
Да споделя го с тебе,
Да гледам Усмивка срамежлива,
Да съживяваш сърцето ми каменно,
За да стане вече част от тебе.
3.Дама си вече силна и красива,
Минала през всички хубавини и грехове,
Завършена в характера си труден,
Изчистена от всички грешки,
Съзнала си полъха на всички ветрове.
4.Сърцето ти по-силно вече,
Съградено пак след страданията тежки,
Плачеш вечер като мъничко дете,
Сълзи по лицето ти потичат,
Никой обаче в тъмнината ги не вижда,
Мокра е от тях гръдта сърдечна.
5.Тъгата ти отвътре виждам,
Поглеждам в мрака твоето лице,
Виждам твоите очи кафеви,
Виждам ги без пред мен да са,
Виждам твоето сърце любов желае,
Това желае го и моето сърце.
© Георги Сираков Всички права запазени