Върна ми сърцето...

Сърцето ми затворено с катинар,

криеше се от света в мъката си,

цигулар изкачи се на покрива,

лъкът му галеше струните в минор.

Песента ме спря-обърна ме към него.

Сякаш познавам мелодията му.

Сърцето ми освободи се-избяга в нея-

но светлината завърна се в мен.

Душата ми роди се отново-

животът трепна вътре в мен.

Всичко разтуптя, дъха ми спря-

но усетих че дишам отново.

Ръка той подаде ми да се кача.

Пътищата ни сливат се сега.

Душите ни свързват се в една.

Дъждът болките изми ни.

Съзерцаваме се мълчаливо.

Под музиката на слънцето.

Казваме си всичко без да говорим.

А песента ни-извисява се във въздуха.

Гласът в нас намери сили да излезе.

Радостта откриваме в теб, любов!

Любов, любов, любов- вече знаем

за миналото няма място-имаме сега.

Любов, любов, любов-върна ми сърцето.

Любов, любов, любов-живота озари ми.

Любов, любов, любов-ще те пазя, знай-

ще те пазя винаги в прегръдките си.

Ще те уважавам и ще се боря за теб!

Ще те почитам и ще те усмихвам!
Любов, любов, любов-ще те пазя.

Ще те дишам и ще те обичам.