Jul 14, 2020, 12:36 AM

Върна ми сърцето...

884 1 0


Сърцето ми затворено с катинар,

криеше се от света в мъката си,

цигулар изкачи се на покрива,

лъкът му галеше струните в минор.

 

Песента ме спря-обърна ме към него.

Сякаш познавам мелодията му.

Сърцето ми освободи се-избяга в нея-

но светлината завърна се в мен.

 

Душата ми роди се отново-

животът трепна вътре в мен.

Всичко разтуптя, дъха ми спря-

но усетих че дишам отново.

 

Ръка той подаде ми да се кача.

Пътищата ни сливат се сега.

Душите ни свързват се в една.

Дъждът болките изми ни.

 

Съзерцаваме се мълчаливо.

Под музиката на слънцето.

Казваме си всичко без да говорим.

А песента ни-извисява се във въздуха.

 

Гласът в нас намери сили да излезе.

Радостта откриваме в теб, любов!

Любов, любов, любов- вече знаем

за миналото няма място-имаме сега.

 

Любов, любов, любов-върна ми сърцето.

Любов, любов, любов-живота озари ми.

Любов, любов, любов-ще те пазя, знай-

ще те пазя винаги в прегръдките си.

 

Ще те уважавам и ще се боря за теб!

Ще те почитам и ще те усмихвам!
Любов, любов, любов-ще те пазя.

Ще те дишам и ще те обичам.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...