16.11.2004 г., 1:31

Сърдечна история

1.7K 0 11

Залиня  душата и нещо  закрета

от разни житейски проблеми,

обраха ме, жално рече ми , клетата,

кажи ми,  защо все на мене?

 

Предаде ме онзи, когото обичах…

Крадец на мечти се оказа.

Взе всичко ценно и от приличие

торба  лъжи само остави ми…

 

Ала заблъска сърцето с юмрука си,

от яд ще се пръсне и плаче :

Лоша стопанка си, вика, не случих,

от днес ефективно съм в стачка.

 

Туптя като лудо, ми рече, пренасям

и ти сгрявам кръвчицата лично,

а напоследък работя с прескачане

и взех да излизам от ритъм.

 

Хайде, хазяйке, отваряй вратата,

и пускай ме вън да изляза

или пък бързичко си сменяй душата,

че тая взе много да страда.

 

Работя си аз нон стоп без умора,

а тя на любов се надява….

Казвай й вече, че съм разстроено

и ще я пратя при дявола.

 

Отвърнах му, споко, я по-културно,

все пак душата е дама,

смъртно ранена и страдаща бурно

поради грозна  измама.

 

Бре, че беля си докарах със двамата!

Ала намерих му лека –

лично лекувам с поезия дамата,

него пък… водя на лекар.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ведро и оптимистично, напук на всичко.И толкова леко за четене...Поздравления!
  • Невероятно
  • Не съм поет да съчинявам,да пиша хубави неща.Едно ти,мила,пожелавам-бъди щастлива в Света И целувчици,за повече от страхотната Нели
  • Много е увлекателно и замислено перфектно!!! Браво!!!
  • Много добре ! Браво

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...