горицаЗелена (Нели Димитрова)
82 171
16.11.2004 г., 1:31 ч.

Сърдечна история 

  Поезия
1470 0 11

Залиня  душата и нещо  закрета

от разни житейски проблеми,

обраха ме, жално рече ми , клетата,

кажи ми,  защо все на мене?

 

Предаде ме онзи, когото обичах…

Крадец на мечти се оказа.

Взе всичко ценно и от приличие

торба  лъжи само остави ми…

 

Ала заблъска сърцето с юмрука си,

от яд ще се пръсне и плаче :

Лоша стопанка си, вика, не случих,

от днес ефективно съм в стачка.

 

Туптя като лудо, ми рече, пренасям

и ти сгрявам кръвчицата лично,

а напоследък работя с прескачане

и взех да излизам от ритъм.

 

Хайде, хазяйке, отваряй вратата,

и пускай ме вън да изляза

или пък бързичко си сменяй душата,

че тая взе много да страда.

 

Работя си аз нон стоп без умора,

а тя на любов се надява….

Казвай й вече, че съм разстроено

и ще я пратя при дявола.

 

Отвърнах му, споко, я по-културно,

все пак душата е дама,

смъртно ранена и страдаща бурно

поради грозна  измама.

 

Бре, че беля си докарах със двамата!

Ала намерих му лека –

лично лекувам с поезия дамата,

него пък… водя на лекар.

 

© Нели Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??