16.05.2011 г., 9:15

Сърдечна криза

1.1K 0 12

 

Колко часове не спира

да ме мачка тази криза!

Болката в сърцето влязла

и не иска да излиза.

 

Откъде се появиха

тези болки страховити?

Лудият Пегас, навярно,

ме е ритнал във гърдите!

 

Ето те и теб, Смъртѝчке!

Няма нищо, само болка.

Откъсни я, и да тръгваме.

Наживях се - стига толкова!

 

Не поиска да ме вземе –

явно нещо не ми стига!

Но с любовите приключих.

Стихове да пиша?   Стига:

 

за кога да стихоплетствам,

за кога да богохулствам,  

редовете да размествам

и преливам празно в пусто?

 

Колкото и да гадая,

няма как да проумея:

само Бог единствен знае,

смисъл има ли и де е?

 

И реших - от днес  нататък,

най-спокойно да живея,

с внучетата да се радвам,

и на слънце да се  грея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!*
  • Благодаря ти че си го прочел и се радвам че ти е харесало, Петър! Ананел,аз отдавна съм си в пенсия, но ти си права, че не трябва един ритник, или един удар, да ни отказва от попрището ни. Спомних си и много ми е тъжно, че толкова талантливата ни поетеса - Петя Дубарова, не можа да понесе дори първия удар, който й нанесе живота. Поетите са по-корави, поетесите сте по-уязвими!
  • Лудият Пегас си е страшен
    Но не вярвам, че те пратил в пенсия
  • Прочетох го внимателно,с голямо удовлетворение.Хареса ми много.Смислено,стегнато и с безупречно римуване.Ще оставиш следа !
  • Благодаря ви че сте го прочели и за поздравите и ободряващите и оптимистични коментари, приятели!Всички сте толкова добри!Това стихотворение наистина е от кризата, която тези дни ме споходи, но се оказа, че вината не е на сърцето. Което ме и зарадва.
    "Защото към безсмъртие поета
    потегля от разстрела и въжето -
    не му изменя никога сърцето!"
    Щеше да ми е обидно, ако точно на мене то ми беше изменило! А други органи могат и да изменят!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...