May 16, 2011, 9:15 AM

Сърдечна криза

  Poetry » Other
1.1K 0 12

 

Колко часове не спира

да ме мачка тази криза!

Болката в сърцето влязла

и не иска да излиза.

 

Откъде се появиха

тези болки страховити?

Лудият Пегас, навярно,

ме е ритнал във гърдите!

 

Ето те и теб, Смъртѝчке!

Няма нищо, само болка.

Откъсни я, и да тръгваме.

Наживях се - стига толкова!

 

Не поиска да ме вземе –

явно нещо не ми стига!

Но с любовите приключих.

Стихове да пиша?   Стига:

 

за кога да стихоплетствам,

за кога да богохулствам,  

редовете да размествам

и преливам празно в пусто?

 

Колкото и да гадая,

няма как да проумея:

само Бог единствен знае,

смисъл има ли и де е?

 

И реших - от днес  нататък,

най-спокойно да живея,

с внучетата да се радвам,

и на слънце да се  грея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!*
  • Благодаря ти че си го прочел и се радвам че ти е харесало, Петър! Ананел,аз отдавна съм си в пенсия, но ти си права, че не трябва един ритник, или един удар, да ни отказва от попрището ни. Спомних си и много ми е тъжно, че толкова талантливата ни поетеса - Петя Дубарова, не можа да понесе дори първия удар, който й нанесе живота. Поетите са по-корави, поетесите сте по-уязвими!
  • Лудият Пегас си е страшен
    Но не вярвам, че те пратил в пенсия
  • Прочетох го внимателно,с голямо удовлетворение.Хареса ми много.Смислено,стегнато и с безупречно римуване.Ще оставиш следа !
  • Благодаря ви че сте го прочели и за поздравите и ободряващите и оптимистични коментари, приятели!Всички сте толкова добри!Това стихотворение наистина е от кризата, която тези дни ме споходи, но се оказа, че вината не е на сърцето. Което ме и зарадва.
    "Защото към безсмъртие поета
    потегля от разстрела и въжето -
    не му изменя никога сърцето!"
    Щеше да ми е обидно, ако точно на мене то ми беше изменило! А други органи могат и да изменят!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...