May 16, 2011, 9:15 AM

Сърдечна криза

  Poetry » Other
1.1K 0 12

 

Колко часове не спира

да ме мачка тази криза!

Болката в сърцето влязла

и не иска да излиза.

 

Откъде се появиха

тези болки страховити?

Лудият Пегас, навярно,

ме е ритнал във гърдите!

 

Ето те и теб, Смъртѝчке!

Няма нищо, само болка.

Откъсни я, и да тръгваме.

Наживях се - стига толкова!

 

Не поиска да ме вземе –

явно нещо не ми стига!

Но с любовите приключих.

Стихове да пиша?   Стига:

 

за кога да стихоплетствам,

за кога да богохулствам,  

редовете да размествам

и преливам празно в пусто?

 

Колкото и да гадая,

няма как да проумея:

само Бог единствен знае,

смисъл има ли и де е?

 

И реших - от днес  нататък,

най-спокойно да живея,

с внучетата да се радвам,

и на слънце да се  грея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!*
  • Благодаря ти че си го прочел и се радвам че ти е харесало, Петър! Ананел,аз отдавна съм си в пенсия, но ти си права, че не трябва един ритник, или един удар, да ни отказва от попрището ни. Спомних си и много ми е тъжно, че толкова талантливата ни поетеса - Петя Дубарова, не можа да понесе дори първия удар, който й нанесе живота. Поетите са по-корави, поетесите сте по-уязвими!
  • Лудият Пегас си е страшен
    Но не вярвам, че те пратил в пенсия
  • Прочетох го внимателно,с голямо удовлетворение.Хареса ми много.Смислено,стегнато и с безупречно римуване.Ще оставиш следа !
  • Благодаря ви че сте го прочели и за поздравите и ободряващите и оптимистични коментари, приятели!Всички сте толкова добри!Това стихотворение наистина е от кризата, която тези дни ме споходи, но се оказа, че вината не е на сърцето. Което ме и зарадва.
    "Защото към безсмъртие поета
    потегля от разстрела и въжето -
    не му изменя никога сърцето!"
    Щеше да ми е обидно, ако точно на мене то ми беше изменило! А други органи могат и да изменят!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...