Със фини сенки спуска се нощта
Със фини сенки спуска се нощта...
Със фини сенки спуска се нощта -
тъмнеят бавно шумни булеварди,
такъв разкош, такава красота -
небето засия в червени багри...
Потрепват клонките от тишина -
дърветата притварят клепки,
отпускат бавно нежните листа,
приспиват ги със ветровити песни...
Във тежки силуети спи градът,
опиянен от лунната омая,
панелени очи мълчат,
а погледът им тъне във безкрая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
