Oct 13, 2011, 7:14 PM

Със фини сенки спуска се нощта

  Poetry » Other
805 0 12

Със фини сенки спуска се нощта...

 

Със фини сенки спуска се нощта -

тъмнеят бавно шумни булеварди,

такъв разкош, такава красота -

небето засия в червени багри...

 

Потрепват клонките от тишина -

дърветата притварят клепки,

отпускат бавно нежните листа,

приспиват ги със ветровити песни...

 

Във тежки силуети спи градът,

опиянен от лунната омая,

панелени очи мълчат,

а погледът им тъне във безкрая...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...