Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2549
21.08.2007 г., 8:38 ч.

Със себе си 

  Поезия
820 0 16
Ще ида в парка да се поразходя,
кебапчетата в мене да се стръскат,
във себе си отново да побродя
и стъпки с тишина да ме опръскат.

Велосипеди светли обикалят...
А моят дреме вкъщи, с меки гуми.
Сега под други сенки се търкалям
и с други колелета търся друми.

Сестра и братче в лилиите плуват...
Аз имам брат, но някак надалече.
Мълчания виновно се преструват,
не казват колко сме си чужди вече.

Жена във бяло, бебешка количка...
Гърбът не знае колко го очаквам.
Каква жена! Неравноделна сричка
заспива в мен и сънно ме разплаква.

Под слънце летен вятър проговаря...
На сянката светлинната прохлада
краде от мен и леко ме разтваря...
танцуваме... прохладна изненада...

А римите, ранимите,
не спират да вибрират.
Годините, незримите,
в мига коагулират.

Римувам се единствено със себе си.
Не зная друг подобен Валентин.
Страхувам се единствено от себе си.
Защо съм толкоз много Валентин?!

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Докосващо!
  • Хареса ми!Бъди винаги себе си ! поздрав !
  • Добре дошла, Дани Знам, че умееш да бъдеш безшумна.
    Благодаря ви, Цвети, Валя, Рени.
  • Може ли, абсолютно незабележима, да се присъединя към тази очарователна разходка? Обещавам, ще бъда съвсем безшумна...
  • Страхотна и неповторима игра на думи крие този стих, макар и тъжен! Поздравления!!!
  • Не съм жена - неравноделна сричка,
    ала почти успя да ме разплачеш.
  • Боли ли, Ели?
    Благодаря на всички!
  • Приятелю,щастливец си все пак.
    На светло си - а моята душа е в мрак!
    Валка, бъди благословен за прекрасната тръпка да четем твоите оригинални творби!Поздрав от сърце!!!
  • Хареса ми, че се разходих тук
    усмихнах си душата с думи ...
    Четейки затаявах дъх и звук.
    Дали пък Валентин не значи рими?!?


    Поздрав не само за този текст и усмивка.
  • Благодаря и на авторите на последните три коментара. Всеки от тях е в сърцето ми по свой начин
  • Да най-големиият срах е от самите нас!
    Най-голямата победа е да победим самите себе си!
    Хареса ми стихът ти Валентине!
  • Е как да не познаваш друг бе адаш??? А мен малко ми е криво, че не съм го написал аз...Поздрави и усмивки от Силистра...
  • Благодаря на всички, почувствали това!
  • Поздравления!
  • Попаднах в твоя парк, прекрасно персъздадена и оива картина, а относно годините- ами нали те ни правят по-мъдри, поне така съм чувала... Не е нужно да търсиш друг Валентин, ти се достатъчен!
  • Защото си прекрасен, Валентин! Нежна и чаровна е тази твоя изповед, изпълни сърцето ми с обич и радост, мило Смифче.Чета и пак чета, сигурно е , че пак ще се върна тук. С обич и целувка.
Предложения
: ??:??