Със себе си
Ще ида в парка да се поразходя,
кебапчетата в мене да се стръскат,
във себе си отново да побродя
и стъпки с тишина да ме опръскат.
Велосипеди светли обикалят...
А моят дреме вкъщи, с меки гуми.
Сега под други сенки се търкалям
и с други колелета търся друми.
Сестра и братче в лилиите плуват...
Аз имам брат, но някак надалече.
Мълчания виновно се преструват,
не казват колко сме си чужди вече.
Жена във бяло, бебешка количка...
Гърбът не знае колко го очаквам.
Каква жена! Неравноделна сричка
заспива в мен и сънно ме разплаква.
Под слънце летен вятър проговаря...
На сянката светлинната прохлада
краде от мен и леко ме разтваря...
танцуваме... прохладна изненада...
А римите, ранимите,
не спират да вибрират.
Годините, незримите,
в мига коагулират.
Римувам се единствено със себе си.
Не зная друг подобен Валентин.
Страхувам се единствено от себе си.
Защо съм толкоз много Валентин?!
кебапчетата в мене да се стръскат,
във себе си отново да побродя
и стъпки с тишина да ме опръскат.
Велосипеди светли обикалят...
А моят дреме вкъщи, с меки гуми.
Сега под други сенки се търкалям
и с други колелета търся друми.
Сестра и братче в лилиите плуват...
Аз имам брат, но някак надалече.
Мълчания виновно се преструват,
не казват колко сме си чужди вече.
Жена във бяло, бебешка количка...
Гърбът не знае колко го очаквам.
Каква жена! Неравноделна сричка
заспива в мен и сънно ме разплаква.
Под слънце летен вятър проговаря...
На сянката светлинната прохлада
краде от мен и леко ме разтваря...
танцуваме... прохладна изненада...
А римите, ранимите,
не спират да вибрират.
Годините, незримите,
в мига коагулират.
Римувам се единствено със себе си.
Не зная друг подобен Валентин.
Страхувам се единствено от себе си.
Защо съм толкоз много Валентин?!
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
Знам, че умееш да бъдеш безшумна.
