Със затворени очи
Сега... щом затворя очи,
какво ли ще видя, ме питаш.
Дори, може би, да сгорчи,
огледалце, реших да опитам.
Ето, лумна пред мен светлина
и обля ме със облака златен.
И настъпи навред тишина,
която внезапно изпрати
светъл лъч, а после искра
към душата, спомени скрила,
за детето избрало в игра
да се скита, без да ме пита.
Дали се харесвам сега,
върховете дали съм открила,
онези, що сложна съдба
в мига ми рожден е дарила.
Колко на брой са... не знам,
но са мои, щом висините
ме карат в света непознат,
да отварям си с обич крилете.
20.03. 2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
