27.01.2010 г., 12:44

Същата

637 0 2

Дори очите ù са със цвета на моите.

Дори усмивките ни си приличат.

Не я целувай както мене, моля те.

Не може като мен да те обича.

 

Дори къдриците в косите са подобни,

и начинът, по който ти говори.

Не ù споделяй тайните среднощни,

не я допускай в моите истории.

 

Парфюмът ù познато ти ухае,

и шампоанът ù, изглежда, също.

Не знам - а и не искам - тя коя е.

Ти с нея си, но виждаш мене всъщност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разкошно стихотворение, грабна ме.Толкова болка !
  • Понякога мъжете са много слепи не трябва да оставаш в миналото. Мой съвет е да подновиш себе си така човек най-лесно продължава.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...