27.01.2010 г., 12:44 ч.

Същата 

  Поезия
527 0 2

Дори очите ù са със цвета на моите.

Дори усмивките ни си приличат.

Не я целувай както мене, моля те.

Не може като мен да те обича.

 

Дори къдриците в косите са подобни,

и начинът, по който ти говори.

Не ù споделяй тайните среднощни,

не я допускай в моите истории.

 

Парфюмът ù познато ти ухае,

и шампоанът ù, изглежда, също.

Не знам - а и не искам - тя коя е.

Ти с нея си, но виждаш мене всъщност.

© Мария Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разкошно стихотворение, грабна ме.Толкова болка !
  • Понякога мъжете са много слепи не трябва да оставаш в миналото. Мой съвет е да подновиш себе си така човек най-лесно продължава.
Предложения
: ??:??