27.01.2010 г., 12:44

Същата

639 0 2

Дори очите ù са със цвета на моите.

Дори усмивките ни си приличат.

Не я целувай както мене, моля те.

Не може като мен да те обича.

 

Дори къдриците в косите са подобни,

и начинът, по който ти говори.

Не ù споделяй тайните среднощни,

не я допускай в моите истории.

 

Парфюмът ù познато ти ухае,

и шампоанът ù, изглежда, също.

Не знам - а и не искам - тя коя е.

Ти с нея си, но виждаш мене всъщност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разкошно стихотворение, грабна ме.Толкова болка !
  • Понякога мъжете са много слепи не трябва да оставаш в миналото. Мой съвет е да подновиш себе си така човек най-лесно продължава.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...