Дори очите ù са със цвета на моите.
Дори усмивките ни си приличат.
Не я целувай както мене, моля те.
Не може като мен да те обича.
Дори къдриците в косите са подобни,
и начинът, по който ти говори.
Не ù споделяй тайните среднощни,
не я допускай в моите истории.
Парфюмът ù познато ти ухае,
и шампоанът ù, изглежда, също.
Не знам - а и не искам - тя коя е.
Ти с нея си, но виждаш мене всъщност.
© Мария All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
