14.05.2016 г., 22:39

Същност

548 0 7

В дълбините морски

грохот ечи,

вълни се надигат,

пелена от пръски

в очите красиви,

море се гневи,

бунтуват и викат

мислите дръзки.

В тях виждам

небесни простори,

пурпурен залез

в пламтящ хоризонт,

върхове заледени

небето проболи,

картини потайни

пълни с живот.

Гневни, спокойни

или пълни с живот,

понякога тъжни,

с болка стаена

ти си в тях,

твоята същност и зов,

открита и дръзка,

с душа откровена.

 

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...