14.05.2016 г., 22:39 ч.

Същност 

  Поезия » Любовна
343 0 7

В дълбините морски

грохот ечи,

вълни се надигат,

пелена от пръски

в очите красиви,

море се гневи,

бунтуват и викат

мислите дръзки.

В тях виждам

небесни простори,

пурпурен залез

в пламтящ хоризонт,

върхове заледени

небето проболи,

картини потайни

пълни с живот.

Гневни, спокойни

или пълни с живот,

понякога тъжни,

с болка стаена

ти си в тях,

твоята същност и зов,

открита и дръзка,

с душа откровена.

 

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??