В дълбините морски
грохот ечи,
вълни се надигат,
пелена от пръски
в очите красиви,
море се гневи,
бунтуват и викат
мислите дръзки.
В тях виждам
небесни простори,
пурпурен залез
в пламтящ хоризонт,
върхове заледени
небето проболи,
картини потайни
пълни с живот.
Гневни, спокойни
или пълни с живот,
понякога тъжни,
с болка стаена
ти си в тях,
твоята същност и зов,
открита и дръзка,
с душа откровена.
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
