В дълбините морски
грохот ечи,
вълни се надигат,
пелена от пръски
в очите красиви,
море се гневи,
бунтуват и викат
мислите дръзки.
В тях виждам
небесни простори,
пурпурен залез
в пламтящ хоризонт,
върхове заледени
небето проболи,
картини потайни
пълни с живот.
Гневни, спокойни
или пълни с живот,
понякога тъжни,
с болка стаена
ти си в тях,
твоята същност и зов,
открита и дръзка,
с душа откровена.
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
